„ХРАМЫ”
Тимур Касымович Зулфикаров (р. 1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ХРАМОВЕ
...Дервишът казал:
– Буда, Мойсей, Христос и Мохамед откриха на човеците Тайната на любовта...
Но храмовете, но пагодите, но църквите, но дацаните, но джамиите – тези златни кутии, тези ковани сандъци – отново скриха, потулиха Тайната на любовта към Бог и към всички дишащи.
Тази велика тайна на просторните поля и планини, и земи, и свободни души...
Души без храмови стени...
О, човече!
Чети живота и думите, и действията на свободните пророци, при които животът съвпада със словото...
Животът и словото бяха неразделни...
Нямаше между тях стени на храмове...
И защо са ти стени на храмове, нали живата прах изпод живите крака на пророците е по-сладка от всички храмове на земята, даже от златните!
Бог винаги е на път!
Вселената се движи и Творецът с нея е на път...
Богът жив се явява на човеците по пътищата и по пътеките...
В прахта на пътищата... явява се Той...
А всички храмове на земята са само спирки, хотели, бараки, плевници за кервани по божиите пътища...
По пътищата на пророците са тези храмове на Бога за скитащите двуноги...
И който дълго време живее в бараки...
...Дервишът се усмихнал:
– Но когато Господ ми изпрати моята смърт, аз ще притихна, ще се помоля в близкия храм...
Където е смъртта моя – там е и храмът мой...
О, Боже...
Колко е просто!
Цялата земя е храмът мой...
Ударения
ХРАМОВЕ
Дерви́шът ка́зал:
– Бу́да, Мойсе́й, Христо́с и Мохаме́д откри́ха на чове́ците Та́йната на любовта́...
Но хра́мовете, но паго́дите, но цъ́рквите, но даца́ните, но джами́ите – те́зи зла́тни кути́и, те́зи кова́ни сандъ́ци – отно́во скри́ха, поту́лиха Та́йната на любовта́ към Бо́г и към вси́чки ди́шащи.
Та́зи вели́ка та́йна на просто́рните поля́ и планини́, и земи́, и свобо́дни души́...
Души́ без хра́мови стени́...
О́, чове́че!
Чети́ живо́та и ду́мите, и де́йствията на свобо́дните проро́ци, при кои́то живо́тът съвпа́да със сло́вото...
Живо́тът и сло́вото бя́ха неразде́лни...
Ня́маше между тя́х стени́ на хра́мове...
И защо́ са ти стени́ на хра́мове, нали́ жи́вата пра́х изпод жи́вите крака́ на проро́ците е по́-сла́дка от вси́чки хра́мове на земя́та, да́же от зла́тните!
Бо́г ви́наги е на пъ́т!
Вселе́ната се дви́жи и Творе́цът с не́я е на пъ́т...
Бо́гът жи́в се явя́ва на чове́ците по пъ́тищата и по пъте́ките...
В прахта́ на пъ́тищата... явя́ва се То́й...
А вси́чки хра́мове на земя́та са са́мо спи́рки, хоте́ли, бара́ки, пле́вници за керва́ни по бо́жиите пъ́тища...
По пъ́тищата на проро́ците са те́зи хра́мове на Бо́га за ски́тащите двуно́ги...
И ко́йто дъ́лго вре́ме живе́е в бара́ки...
...Дерви́шът се усми́хнал:
– Но кога́то Го́спод ми изпра́ти мо́ята смъ́рт, а́з ще прити́хна, ще се помо́ля в бли́зкия хра́м...
Къде́то е смъртта́ мо́я – та́м е и хра́мът мо́й...
О́, Бо́же...
Ко́лко е про́сто!
Ця́лата земя́ е хра́мът мо́й...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Тимур Зульфикаров
ХРАМЫ
…Дервиш сказал:
– Будда, Моисей, Христос, Мухаммад открыли человекам Тайну Любви…
Но храмы, но пагоды, но синагоги, но церкви, но дацаны, но мечети – эти Золотые Ларцы, эти Кованые Сундуки – опять спрятали, скрыли эту Тайну Любви к Богу, ко всем дышащим…
Эту Великую Тайну открытых полей и гор, и земель, и открытых душ…
Душ без храмовых стен…
О, человече!..
Читай Жизнь и Слова, и деянья вольных Пророков, у которых жизнь совпадала со Словом…
Жизнь и Слово были нераздельны…
Не было между ними Стен Храмовых…
И что тебе стены храмов, ведь живая пыль из-под живых ног Пророков слаще всех храмов земли!.. даже сплошь золотых!..
Бог всегда в пути!..
Вселенная движется, и Творец с Ней в пути…
Бог Живой является человекам на дорогах… на тропах…
В пыли дорог… является Он…
А все храмы на земле – это только стоянки, гостиницы, времянки, караван-сараи на божьих дорогах…
На Дорогах Пророков – этих Двуногих кочующих Храмов Бога…
И кто подолгу живёт во времянках…
…Дервиш улыбнулся:
– Но когда Господь пошлёт мою смерть – я утихну, помолюсь в том храме, что будет недалеко…
Где смерть моя – там и храм мой…
О, Боже…
Как просто!..
Вся земля – Храм мой…
2013 г.
http://www.stihi.ru/2013/09/23/3285
---------------
Руският поет, писател, драматург, киносценарист и публицист Тимур Зулфикаров (Тимур Касымович Зульфикаров) е роден на 17 август 1936 г. в гр. Душанбе, Таджикистан. Завършва литературния институт „Максим Горки” в Москва (1961 г.). Автор е на над 30 книги с поезия и проза, сред които „Поэмы странствий” (1980 г.), „Две легенды о любви” (1980 г.), „Мудрецы, цари, поэты” (1983 г.), „Эмиры. Мудрецы. Поэты” (1983 г.), „Таттабубу” (1984 г.), „Охота царя Бахрам-Гура Сасанида” (1986 г.), „Возвращение Ходжи Насреддина” (1987 г.), „Первая любовь Ходжи Насреддина” (1989 г.), „Земные и небесные странствия поэта” (1990 г.), „Любовь, мудрость, смерть дервиша” (1990 г.), „Лазоревый странник на золотой дороге” (1991 г.), „Избранное” (1992 г.), „Книга смерти Амира Тимура” (1998 г.), „Алый цыган” (1999 г.), „Суфийский Декамерон” (2000 г.), „Лазоревый странник” (2002 г.), „Камень апокалипсиса” (2003 г.), „Золотые притчи дервиша” (2004 г.), „Золотые притчи Ходжи Насреддина” (2004 г.), „Коралловая Эфа” (2005 г.), „Книга Детства Иисуса Христа” (2006 г.), „Горькая беседа двух мудрецов-златоустов в диких медвяных травах” (2006 г.), „Избранное” (2007 г.), „Собрание сочинений” (в 7 тома, 2009 г.), „Изумруды, рубины, алмазы мудрости в необъятном песке бытия” (2012 г.), „33 новеллы о любви” (2012 г.) и др., на сценариите на над 20 игрални и документални филми. Носител е на много национални и международни литературни награди. На Запад го наричат „Данте на руската литература”. Живее и работи в Москва.